Постинг
20.11.2007 18:22 -
А аз...
Наистина не знам какво ми стана днес и вчера. Много странни чувства започнаха да връхлитат душата ми, а и то все мрачни. Имам чувството, че съм "изтискана" или "изхабена" и едва ли не нямам желание за живот. Е, всичко това според мен си има логично обяснение, де, и то е в следствие на едни срещи, които понякога имам чувството, че са били само сън. Толкова са прекрасни и бленувани, сякаш сънувам. Ала след като дойде моментът на раздялата душата ми започва да се разкъсва, сънят сякаш свършва и минути след това сълзите рукват.
Вчера беше една от "прословутите" срещи. Прекарах си страхотно с момчето, с което бях. Не, не сме правели някакви по-интимни неща. Просто всичко беше толкова чисто - любовта ми е така неопетнена. Не може да се каже, че е само платонична, но все пак... Нямам думи да опиша чувството или по-скоро чувствата, които ме обземат, когато съм с него. Някак неповторимо изглежда. Сякаш с друг човек никога няма да е така. А и аз сама съм се убедила вече. Направих доста опити да забравя всичко това, прибягвайки до любовта на други момчета, но уви - не издържах при мисълта, че има друг човек, с който се чувствам сто пъти по-добре, когато съм в обятията му. Явно просто ги нямаше тези особени и уникални чувства и ми беше трудно да съм с друг.
Та да се върна на раздялата след всяка среща. Тя ми действа като някакъв шок, като завръщане в гадната реалност или пък като удар по главата! Ужасна тръпка. Нямам си и идея как ще я преодолея, а и си нямам понятие защо се чувствам така. Все едно се депресирам, когато не поддържам контакт с него. Дано за в бъдеще нещата се пооправят, защото с дни не мога да се успокоя и едвам сдържам сълзите си, а когато една се отрони... Нямат край. Снощи например едвам успях да заспя, защото затворех ли очи го виждах и сълзите не спираха ли и не спираха. Имах чувството, че повече никога няма да го видя. Нямам си и идея от къде се пораждаше, но определено беше отвратително, няма спор.
Днес ми беше малко по-добре. Времето на плач определено се беше намалило с няколко часа и ми мина сравнително по-бързо, защото таях малката надежда за следваща среща, следващ невероятен и неповторим сън. Ех, и уговорката не закъсня за мое щастие. Поне ще мога да заспя спокойно тази вечер.
Вчера беше една от "прословутите" срещи. Прекарах си страхотно с момчето, с което бях. Не, не сме правели някакви по-интимни неща. Просто всичко беше толкова чисто - любовта ми е така неопетнена. Не може да се каже, че е само платонична, но все пак... Нямам думи да опиша чувството или по-скоро чувствата, които ме обземат, когато съм с него. Някак неповторимо изглежда. Сякаш с друг човек никога няма да е така. А и аз сама съм се убедила вече. Направих доста опити да забравя всичко това, прибягвайки до любовта на други момчета, но уви - не издържах при мисълта, че има друг човек, с който се чувствам сто пъти по-добре, когато съм в обятията му. Явно просто ги нямаше тези особени и уникални чувства и ми беше трудно да съм с друг.
Та да се върна на раздялата след всяка среща. Тя ми действа като някакъв шок, като завръщане в гадната реалност или пък като удар по главата! Ужасна тръпка. Нямам си и идея как ще я преодолея, а и си нямам понятие защо се чувствам така. Все едно се депресирам, когато не поддържам контакт с него. Дано за в бъдеще нещата се пооправят, защото с дни не мога да се успокоя и едвам сдържам сълзите си, а когато една се отрони... Нямат край. Снощи например едвам успях да заспя, защото затворех ли очи го виждах и сълзите не спираха ли и не спираха. Имах чувството, че повече никога няма да го видя. Нямам си и идея от къде се пораждаше, но определено беше отвратително, няма спор.
Днес ми беше малко по-добре. Времето на плач определено се беше намалило с няколко часа и ми мина сравнително по-бързо, защото таях малката надежда за следваща среща, следващ невероятен и неповторим сън. Ех, и уговорката не закъсня за мое щастие. Поне ще мога да заспя спокойно тази вечер.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 34
Архив
