Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2007 18:59 - ...
Автор: lucretia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове:
0



Ох, през този Октомври се случиха толкова неща, и добри, и лоши, че не знам откъде да започна. Но във всеки случай се чувствам добре, въпреки всичко, де.
Да започна с 9 октомври, когато импулсивно взех решението да се разделя с приятеля си. Не беше лесно, но сякаш всичко се трупаше малко по малко, докато чашата не преля най-накрая. Просто бяхме твърде различни характери, мислехме по различен начин и искахме коренно различни неща. Той търсеше едно, а аз друго. А и не ми беше до гаджете изобщо тия дни, защото едни стари спомени нахлуха мъчително в главата ми и ми скапаха настроението от всякъде. Следователно аз скапах неговото... Макар, че не исках. Явно усетих, че трябва да продължа сама и че нямам нужда от сериозна връзка, защото почти винаги се намира някой друг, който да ме изкушава и все щеше да се стигне до долната и гнусна изневяра. А аз я мразя и въпреки това го правя, защото се отдавам на момента и живея за мига! Все пак разнообразието за мен е хубаво нещо, защото не мога да се задържам на едно място само с един човек. Сигурно защото съм в такава възраст. Ала също е възможно да правя тези неща в опита си да забравя един човек (което явно е невъзможно по много причини), затова ще престана да се обвързвам сериозно, за да не страда никой и да няма разбити сърца. Може би когато намеря "истински заместител" ще се впусна в сладката тръпка на любовта... отново. 
Петък 13-ти си прекарах ВЪРХОВНО! :) Срещнах се със споменатото по-горе момче и доста се позабавлявахме (ние си знаем как). Трябва да се преборя със себе си и въпреки всичко да си призная, че той ми липсваше... Все пак ми беше съученик, а после и първата любов (като се изключат увлеченията ми по други момчета). Страхотно си прекарвам с него и ми е много весело. Може би той е един от малкото хора, който винаги успява да ме накара да се усмихна... или искрено да заплача, но това е друга тема. Все пак дано срещата ми с него не е последната толкова приятна и дано има и следващи, които да я превъзхождат по скалата на "прекрасните срещи". =)) 

А днес, 29 октомври, пък за сметка на това ми е много муден ден. Откакто съм станала сутринта нямам спомен да съм направила нещо съществено, освен задачите по геометрия, които решавах. Доста ми е празен днес деня, но се очаква вечерта нашето семейство и още едно да отидем на кино за малко разнообразие. Определено ще ми се отрази добре мисля, а и дано филмът, който са избрали бъде хубав. Ох, между другото вече ми се доядоха пуканки при мисълта... Няма да е зле да отида да си направя домашни. Чао, чао! :)

*връща се и сяда отново на стола*П.П. Забравих да спомена, че тези дни ми се случват някакви много странни неща. Сякаш шестото ми чувство се развива и някои ситуации ми изплуват в главата преди да се случат. Няма да ги обяснявам сега, но ако пак станат някакви такива неща, вече ще споделя. Честно казано леко съм наплашена от това, но дано отмине.
П.П. 2 Аватара, който съм си сложила е, цитирам: картинката е като от порно с интересна атмосфера, като единия от участниците е ангел, който има извратената, перверзна идея да се съблича пред публика докато очите му са завързани.





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lucretia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6584
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 34
Архив